обезшумила си

Речник на българския език

1. обезшумила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезшумила си е производна форма на обезшумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезшумила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезшумила си е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).