обезшумила е

Речник на българския език

1. обезшумила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезшумила е е производна форма на обезшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезшумила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезшумила е е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).