обезшуми

Речник на българския език

1. обезшуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезшуми е производна форма на обезшумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезшуми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезшуми е производна форма на обезшумя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезшуми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезшуми е производна форма на обезшумя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезшуми — повелително наклонение, ед. ч.

обезшуми е производна форма на обезшумя (повелително наклонение, ед. ч.).