обезшумел съм

Речник на българския език

1. обезшумел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезшумел съм е производна форма на обезшумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).