обезшумело си

Речник на българския език

1. обезшумело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезшумело си е производна форма на обезшумя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).