обезшумело е

Речник на българския език

1. обезшумело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезшумело е е производна форма на обезшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).