обезшумела е

Речник на българския език

1. обезшумела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезшумела е е производна форма на обезшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).