обезчестяло е

Речник на българския език

1. обезчестяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезчестяло е е производна форма на обезчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).