обезчестяло

Речник на българския език

1. обезчестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезчестяло е производна форма на обезчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезчестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезчестяло е производна форма на обезчестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).