обезчестяла

Речник на българския език

1. обезчестяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезчестяла е производна форма на обезчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезчестяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезчестяла е производна форма на обезчестя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).