обезчестял

Речник на българския език

1. обезчестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезчестял е производна форма на обезчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезчестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезчестял е производна форма на обезчестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).