обезчестявало си

Речник на българския език

1. обезчестявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезчестявало си е производна форма на обезчестявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезчестявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезчестявало си е производна форма на обезчестявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезчестявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезчестявало си е производна форма на обезчестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).