обезчестявала

Речник на българския език

1. обезчестявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезчестявала е производна форма на обезчестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезчестявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезчестявала е производна форма на обезчестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезчестявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезчестявала е производна форма на обезчестявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезчестявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезчестявала е производна форма на обезчестявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).