обезчестило си

Речник на българския език

1. обезчестило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезчестило си е производна форма на обезчестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезчестило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезчестило си е производна форма на обезчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).