обезчестило е

Речник на българския език

1. обезчестило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезчестило е е производна форма на обезчестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезчестило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезчестило е е производна форма на обезчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).