обезчестило

Речник на българския език

1. обезчестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезчестило е производна форма на обезчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезчестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезчестило е производна форма на обезчестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).