обезчестили

Речник на българския език

1. обезчестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезчестили е производна форма на обезчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезчестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезчестили е производна форма на обезчестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).