обезчестила

Речник на българския език

1. обезчестила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезчестила е производна форма на обезчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезчестила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезчестила е производна форма на обезчестя (мин. деят. св. прич. ж. р.).