обезчестил
1.
обезчестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезчестил
е производна форма
на обезчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезчестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезчестил
е производна форма
на обезчестя (мин. деят. св. прич. м. р.).