обезчести

Речник на българския език

1. обезчести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезчести е производна форма на обезчестя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезчести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезчести е производна форма на обезчестя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезчести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезчести е производна форма на обезчестя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезчести — повелително наклонение, ед. ч.

обезчести е производна форма на обезчестя (повелително наклонение, ед. ч.).