обезчестели

Речник на българския език

1. обезчестели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезчестели е производна форма на обезчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезчестели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезчестели е производна форма на обезчестя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).