обезформяло си

Речник на българския език

1. обезформяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформяло си е производна форма на обезформям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезформяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформяло си е производна форма на обезформям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезформяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформяло си е производна форма на обезформям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).