обезформяло е

Речник на българския език

1. обезформяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезформяло е е производна форма на обезформям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезформяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезформяло е е производна форма на обезформям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезформяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезформяло е е производна форма на обезформям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).