обезформявало си

Речник на българския език

1. обезформявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформявало си е производна форма на обезформявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезформявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформявало си е производна форма на обезформявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезформявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформявало си е производна форма на обезформявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).