обезумявало си

Речник на българския език

1. обезумявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезумявало си е производна форма на обезумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезумявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезумявало си е производна форма на обезумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезумявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезумявало си е производна форма на обезумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).