обезумявало

Речник на българския език

1. обезумявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезумявало е производна форма на обезумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезумявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезумявало е производна форма на обезумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезумявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезумявало е производна форма на обезумявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезумявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезумявало е производна форма на обезумявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).