обезумявала

Речник на българския език

1. обезумявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезумявала е производна форма на обезумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезумявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезумявала е производна форма на обезумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезумявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезумявала е производна форма на обезумявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезумявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезумявала е производна форма на обезумявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).