обезсърчил е

Речник на българския език

1. обезсърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсърчил е е производна форма на обезсърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсърчил е е производна форма на обезсърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).