обезсърчило си

Речник на българския език

1. обезсърчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчило си е производна форма на обезсърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсърчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчило си е производна форма на обезсърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).