обезсърчи

Речник на българския език

1. обезсърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезсърчи е производна форма на обезсърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезсърчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезсърчи е производна форма на обезсърча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезсърчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезсърчи е производна форма на обезсърча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезсърчи — повелително наклонение, ед. ч.

обезсърчи е производна форма на обезсърча (повелително наклонение, ед. ч.).