обезсърчали

Речник на българския език

1. обезсърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезсърчали е производна форма на обезсърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезсърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезсърчали е производна форма на обезсърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).