обезсърчал

Речник на българския език

1. обезсърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсърчал е производна форма на обезсърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезсърчал е производна форма на обезсърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).