обезсърчавах

Речник на българския език

1. обезсърчавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обезсърчавах е производна форма на обезсърчавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обезсърчавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обезсърчавах е производна форма на обезсърчавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).