обезсърчавало си

Речник на българския език

1. обезсърчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало си е производна форма на обезсърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсърчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало си е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезсърчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезсърчавало си е производна форма на обезсърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).