обезсоляло

Речник на българския език

1. обезсоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсоляло е производна форма на обезсоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезсоляло е производна форма на обезсоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).