обезсолявал

Речник на българския език

1. обезсолявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсолявал е производна форма на обезсолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсолявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсолявал е производна форма на обезсолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезсолявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезсолявал е производна форма на обезсолявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезсолявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезсолявал е производна форма на обезсолявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).