обезсолил си

Речник на българския език

1. обезсолил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсолил си е производна форма на обезсоля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсолил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсолил си е производна форма на обезсоля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).