обезсолил е

Речник на българския език

1. обезсолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсолил е е производна форма на обезсоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсолил е е производна форма на обезсоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).