обезсолил

Речник на българския език

1. обезсолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсолил е производна форма на обезсоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсолил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезсолил е производна форма на обезсоля (мин. деят. св. прич. м. р.).