обезсмъртяло

Речник на българския език

1. обезсмъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсмъртяло е производна форма на обезсмъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсмъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезсмъртяло е производна форма на обезсмъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).