обезсмъртявал съм

Речник на българския език

1. обезсмъртявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал съм е производна форма на обезсмъртявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсмъртявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал съм е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезсмъртявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал съм е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).