обезсмъртявал си

Речник на българския език

1. обезсмъртявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал си е производна форма на обезсмъртявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсмъртявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал си е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезсмъртявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал си е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).