обезсмъртявал е

Речник на българския език

1. обезсмъртявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал е е производна форма на обезсмъртявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсмъртявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал е е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезсмъртявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртявал е е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).