обезсмъртявали

Речник на българския език

1. обезсмъртявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезсмъртявали е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезсмъртявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезсмъртявали е производна форма на обезсмъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обезсмъртявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезсмъртявали е производна форма на обезсмъртявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обезсмъртявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезсмъртявали е производна форма на обезсмъртявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).