обезсмъртил си

Речник на българския език

1. обезсмъртил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртил си е производна форма на обезсмъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсмъртил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртил си е производна форма на обезсмъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).