обезсмъртил е

Речник на българския език

1. обезсмъртил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртил е е производна форма на обезсмъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсмъртил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртил е е производна форма на обезсмъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).