обезсмъртил

Речник на българския език

1. обезсмъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезсмъртил е производна форма на обезсмъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезсмъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезсмъртил е производна форма на обезсмъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).