обезсмърти

Речник на българския език

1. обезсмърти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезсмърти е производна форма на обезсмъртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезсмърти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезсмърти е производна форма на обезсмъртя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезсмърти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезсмърти е производна форма на обезсмъртя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезсмърти — повелително наклонение, ед. ч.

обезсмърти е производна форма на обезсмъртя (повелително наклонение, ед. ч.).