обезсмъртели

Речник на българския език

1. обезсмъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезсмъртели е производна форма на обезсмъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезсмъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезсмъртели е производна форма на обезсмъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).