обезсмислило

Речник на българския език

1. обезсмислило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезсмислило е производна форма на обезсмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезсмислило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезсмислило е производна форма на обезсмисля (мин. деят. св. прич. ср. р.).